_tod und tanz

самостоятелна изложба на Асен Янев


10 - 26.03.2022
 

 

unnamed.jpg

we are spinning to the sound
until losing our senses
we give into the rage
of our inner obsessions
we seek maximum bliss
and crash into the surreality of our reality
we celebrate existential emptiness
as a senseless normality
we live next to the abyss
monstrously absent
and ever so close to tipping over

В един объркан и невинаги рационално обясним свят на модерността, който все повечe бивa засенчен от материализма и загубата на човешката мяра, впечатление прави нарастващата несигурност и общото отчуждение сред нас, хората. Така на преден план излизат аспекти като неуспех, несъвършенство и подтискани чувства; появява се усещането за заплаха.

Cтрахове и несигурност все повече определят начина, по който ние, хората, се отнасяме към живота, включително и начина, по който се справяме с реалността. Преди всичко страхът от собствената ни мимолетност. И така, ние се вкопчваме в материалното; в тялото; във всичко преходно. И вярваме на това, което виждаме. Възниква усещането, че се намираме в едно перманентно „извънредно положение“. Положение, при което всички жизнени сили се посвещават на това животът да бъде удължен колкото се може повече. Това проличава в култа към тялото и манията за младост. В алчността, недостига на време, суетата и чувството за пропуснати шансове.

Но не е ли този сблъсък на нас, хората, с големия „мрак“ просто ехото на собствената ни изгубеност? Не е ли именно потиснатото съзнание за смъртта това, което ни създава проблеми? Kоето ни кара да мутираме в някакво общество, загубило усещането за добрия и уникален живот?

Във време, в което естествените науки ни дават усещането, че контролират множество опасности, за нас, съвременните хора, голямата биологична опасност - смъртта - навярно ни се струва като пълна „oнеправданост“. Но зовът на memento mori е и остава вездесъщ. Смъртта е една от малкото извънвремеви, трансгранични и интеркултурни теми. Тя е неизменен защитник на равенството между нас хората и постоянен спътник на живота. Тя е общата нишка на всички наши начинания; крайната точка на всички истории, които животът разказва. И така, ние, хората, крачим, уловени в живота си, като мимолетни явления, в цикъла на появата и прехода, в кръговрата от нови начала и краища, в търсене на трайност и увековечаване на съществуването си.

Асен Янев ни отвежда в необяснимото и неизвестното. И ни кани на „Totentanz“ на живота, но не като своеобразен бунт срещу неизбежния край, а като танц в името на живота.

________

Асен Янев, роден в Cофия; завършва изкуство и медийни науки, история и политология в Университета в Констанц/Германия; понастоящем живее в Базел/Швейцария. Асен Янев е мултидисциплинарен артист, който работи с различни медии, включващи фотография, колаж, рисунка и живопис. B работите си той изследва механизмите на медийна репрезентация както и двусмислеността и конструирането на човешката идентичност. Фокусът е върху въпроси на индивидуални и колективни трансформации, памет и преходност, многообразие и миграция, лични и колективни митове.