(Пан)Оптика на Мисълта
Самостоятелна изложба на Да Зайн

25.08 -09.09.2022 г. 
 

300820337_7735700043167302_4313791285417247408_n.jpg

Йона Пеловска (Да Зайн) 2022

(Пан)Оптика на Мисълта

(Trains of Thoth)

“(Пан)Оптика на мисълта“ е изложбен проект, съчетаващ две трансмедийни инсталации, които изследват фенменологията и митологията на кинематографичните технологии. Те споделят специално създаден формат за съпоставяне на активирани от зрителското движение лентикулярни анимации с видеопрожекции, които проблематизират обичайната фиксирана позиция на зрителя. Този формат поставя под съмнение връзката между въплъщението и технологията, като приканва зрителя да изживее контраста между физическия арест на едноканалните филмови/видео прожекции и активираното от зрителското движение изображение на холографната среда. В традицията на идеите на Маклуън за медийните формати като семантични проводници, “(Пан)Оптика на мисълта“ активира значенията, вградени в конкретни медиини рамки, извеждащи на преден план начини, чрез които медиите

рамкират мисълта.

Всяка от двете поредици разгръща въпроса медии-тяло-ум според своя специфичен тематичен и естетически фокус. Докато “Очите, които спират влака“ разчита на аналогови техники, за да подтикне към медитация върху изживяването възприятие-мисъл, филтрирано през кино-технологиите, “(Пан)Оптика на любовта“ изследва проблемите на дигиталното изкуство като медийни пукнатини, през които се просмукват древни митологии за зрението като знание и се пречупват през съвременното техно-човешко рамкиране. Зрителят е потопен в среда, която

нарушава приемствеността и измества очакванията, за да провокира нови алхимични реакции между въплъщение и смисъл. Как сънуваме реалностите? От древноегипетски лабиринти и ранни кино огледала до постиндустриални технологии, “(Пан)Оптика на мисълта“ кани зрителя да срещне един познаваем свят в пресечната точка на колективно сънуване, лична реалност и безлична технология.

 

Очите, които спират влаковете

Моменти от живота, изживени, пропуснати, запомнени и забравени, видени през прозореца на движещ се влак. Поглед върху мисълта и визията, разиграващи филма на живота – очите, гледащи през прозорец. Инсталацията се състои от шест осветени лентикулярни панела в диалог с екрани излъчващи оригиналната видео поредица, от която като по този начин образуват нещо като влак коридор от „прозорци“ към движещ се пейзаж. Лентикулярните анимации се активират от движението/гледната точка на зрителя, докато видеата текат независимо от позицията на зрителя, поставяйки под въпрос кинематографичното време и връзката му с физическото движение, разиграно чрез две различни медии. Изследвайки различни медиирани преживявания на една видео поредица, инсталацията поставя под въпрос феноменалната връзка между зрител и движещо се изображение, лежаща в основата на първичността на субективния поглед. С това проектът реанимира очарованието на ранното кино от движещия се влак като метафора на техно-оживяващото изображение. Лентикулярните отпечатъци и видеата са съпоставени с късометражен филм. Докато коридорът от видео и лентикулярни „прозорци“ приканва зрителя да изследва времето на анимацията чрез физическо движение, видео прожекцията, с бърз монтаж на откъси от визуализирана мисъл прекъсващи кадрите на непрекъснато движещия се влак, арестува зрителя, изисквайки неговото нераздвоено внимание. Инсталацията е медитация върху темпоралностите на възприятието и мисълта - начинът, по който мисловните откъси пресичат възприятието.

Движещият се влак => време-мисъл => движещото се изображение. Началото на киното: „Пристигане на влак в Ла Сиотат” на братя Люмиер погледнато от позицията на пътника.

Изтичане на времето, видяно през ушите на Джон Кейдж “Вакханал” - звукът на живота, динамичен и хаотичен, тласъкът на времето, обратимо и възпроизводимо до смърт.

Инсталацията изследва живите и въображаеми модалности на кинематографичните медии и начините, по които те се конкурират с нашата най-интимна връзка със света, ума.


 

(Пан)Оптика на любовта

(Пан)Оптика на любовта е техно-шаманско изследване на виждането като любов. От

технологията до митологията на визията, този проект събира значения, за да преосмисли как зрението асамблира визуалната реалност. Изхождайки от древни прозрения и практики на сънуване, проектът мобилизира електрическата сила на новите технологии, за да възкреси

произведението на изкуството като чудодеен жест, който отваря поглед към неизвестното.

“(Пан)Оптика на любовта” е поема за визията като прозорец към невидимото.

Интерполирайки традиционни представи за всевиждащ Бог с шпиониращия потенциал на съвременните цифрови технологии, работата изследва въпроси на неприкосновеността на личния живот, тайната, знанието и откровението, проследявайки как страхът от технологиите

като паноптичен наблюдател може да се трансформира в любящо общение с

технологично невъзможното.

„(Пан)Оптика на любовта” е разширена кино поредица - нелинейни аудио-визуално-текстови физически и дигитални сегменти (хипер)свързани помежду си съставляват това, което наричам кинематографична книга - използваща потенциала на дигиталните платформи за нелинеен интерактивен монтаж. Избрани визуални компоненти са разработени като лентикулярни отпечатъци – аналогов печат, който прави възможен анимационен ефект, активиран от позицията на зрителя, за да го постави в пряк диалог с еманациите на произведението. Очите на небесните светила, древноегипетските божествени същности Ра и Тот наблюдават

наблюдателя, докато седалището на истинското зрение като творческо начало, сърцето, тупти в неразривна връзка със сънувания си двойник, активирани от вниманието на зрителя.

За да видите онлайн развитието на проекта: www.dazain.net/panoptics