9 Декември - 10 Януари

Колектив ЗЕРØ

 

Миодраг Десовски 

Перица Георгиев

Зоран Яневски 

Ацо Станкоски 

Беди Ибрахим 

Златко Трайковски 

Стефан Шашков 

Синиша Цветковски 

Сашо Йовчевски

Горанчо Ѓорѓиевски 

11. Stefan Shashkov.tif

Съществуването на колектив „Зеро“ вероятно е най-сериозното доказателство за случването на свободата в съвременното изкуство на Македония. Нейното начало трябва да се търси някъде към 1985 г., във време, когато усещането за настъпваща цялостна промяна става все по-неудържимо. Разбира се, още през предишното десетилетие могат да бъдат отбелязани експерименталните произведения на автори като Симон Шемов, Никола Фидановски и дуото Милош Коджоман и Драголюб Бежан. Но изложбата на колектив „Зеро“ „Експресия, жест и акция“ от 1985 г. бележи кулминация на един цялостен процес на промени в културата, които далеч не се отнасят само до тогавашна Република Македония.

6. ZERO 2 copy (1).jpg

. Така работата на групата се свързва с художниците Беди Ибрахим, Миодраг Десовски, Перица Георгиев - Пепси, Татяна Миляовска, Ацо Станкоски, Игор Тошевски и Златко Трайковски. Тяхното място за срещи е „Галерия 7“, намираща се на Старата скопска чаршия. Това са имената и от каталога от изложбата на колектива в Кьолн през 1990 г., която представлява първото представяне на алтернативно македонско изкуство извън страната.

10. thumbnail (4).jpg

„Зеро“ е едно ново поколение, което умишлено не поставя граници по отношение на използваните изразни средства. Това не е случайно, доколкото тъкмо през 80-те години можем да говорим за едновременното случване на живописни неоекспресионистични практики и концептуални стратегии, свързани с инсталацията, фотографията и хепънинга. Може би най-характерната черта на „Зеро“ се състои в липсата на „стил“, напълно в духа на едно постмодерно еклектично възприемане на изкуството като начин на свободно изразяване на човешката личност. Затова действията на групата могат да бъдат както колективни, така и индивидуални – от стенописи до пърформанси. Не е случайна и нейната поява на Венецианското биенале през 2011 г., нещо което говори, че „Зеро“ (и в локален, и в международен план) вече че трябва да се разглежда като класика.

7. new kurbinovo.jpg
2. Hitler Flora.jpg

Когато през 2019 г. участвах в изложба с български и македонски художници в Скопие (във филиала на Националната галерия „Мала Станица“), за мен беше много интересно да открия, че колектив „Зеро“ работи и с автори от различни поколения. Това говори не просто за изминат път в историята на изкуството, но и за отношение към приемствеността в съвременното изкуство. И държа да отбележа, че развитието на алтернативните сцени в Македония и България съдържа много общи черти, които до този момент не са били обект на изкуствоведско проучване. В този смисъл настоящата изложба на колектив „Зеро“ в софийската One Gallery е вероятна крачка в посока на взаимното разпознаване на сходни иновативни процеси.

8. P1020909 ddd - a.tif
3. GORANCO005.tif

Текст: Свилен Стефанов

9. ZERO 3 copy.jpg