08.04 - 07.05. 2021

Автори:

Искра Благоева

Нина Благоева

Валентина Траянова

Боряна Петковa

Мариела Гемишева

Искра Благоева/Даниела Радева

Стела Василева

Симеон Симеонов

Александър Габровски

3013b104-cd81-4ee7-b70b-ffeda8707db0 3.J

Общество

Първите две издания на “Бяла изложба” бяха самостоятелни проекти на Искра Благоева, но този път тя използва способностите си да увлича хората в съвместни инициативи и сформира малко художествено общество. На пръв поглед изглежда, че намерението ѝ е тя да бъде куратор на изложбата, но в начина по който го прави има нещо повече от “ох, цяла сутрин съм на телефона” или “още не сме решили размерите на постамента”. Както организира, смесва и замесва приятелски, професионални и роднински взаимоотношения в разни дейности, по същия начин и чрез изложбата компенсира липсващото непосредствено общуване в така наречения “художествен живот”. Официалният служебен тон тук не върви. Така самите действия по организацията придобиват характеристики на художествено произведение.     

Бяло


Сняг, кокичета, невинност, сватбени рокли, бяла живопис, бял неон, прозрачност, бял сфинкс, бял пърформанс, светлина… Изразът “зимата идва” свързваме със сняг и Рождество, но също и с тъмнината, с дългата “Нощ на средновековието”. “Бяла изложба” се провежда периодично, редувайки се с “Черни картини от радостни събития” – логично, няма светлина без сянка. Аз виждам бялото като метафора на женското, на очакването към жената за неопетненост и смелостта да се “опетниш” сама. Бялото облекло стана също доста политическо през последните години. Много жени с позиция, като Александрия Окасио-Кортес се появяват публично в бели дрехи, като символ на новото начало, сила и солидарност с каузата на суфражетките.

Думата с “Ф”


Темата с “Ф” има лоша слава заради художничките, които следват Ф-движението като по учебник и се опитват да налагат някакъв заучен и неискрен морал. За разлика от тях Искра Благоева интерпретира половите въпроси и живее живота си по своя собствена логика, като коригира и преправя нормите на Ф-учението както й е удобно. Като например да продължава да харесва, дори да обожава мъжете и да ги разиграва на комар. 

Нина Благоева / Мама, (Не)тленно, 2021


Нина Благоева изобразява романтичен пейзаж с живописни руини и като че ли го противопоставя на линеарния почерк на “детето”. Тук решението какво да бъде нарисувано изглежда като препратка към двойките основни понятия в историята на изкуството на Хайнрих Вьолфлин. В изследването си той сравнява “водената с царствена увереност от ръката линия” и “илюзията за неспирно бликащо, никога несвършващо движение” в така наречената от него “живописна живопис”. От тази гледна точка позицията на Нина Благоева в изложбата може да се припознае като коментираща и критикуваща. “Живописното” като намерение е близо до илюзионистичното и е на срещуположния полюс на “линеарното”, което следва не видимостта, а знанието за обектите и следователно насочва към съвременната идея за “концептуалност”.        

Поканата към нея да участва в изложбата е среден пръст към патриархалното общество, в което е живяла. Отговор на поредица от забрани в семейството ни – първо от партията към дядо ми да стане художник, след това от дядо ми и баба ми към майка ми да учи живопис. Също натрапеното й образование на инженер, цялата преса от страна на тогавашното мачистко поколение, повлияло живота й.   

 

Искра Благоева, Sign of Faith and Devotion, 2021


Най-хубавото в това произведение е, че се преосмислят морални категории и че няма подсказване към зрителя дали да се диви или възмущава. Посоката е зададена ясно чрез добрия стар символизъм на материалите и изразните средства – съпоставките между неон, свински опашки и ултра луксозна наметка от полярна лисица поставят въпроса за връзката между toxic masculinity, misogyny и cruelty to animals. Става дума и за морал – за жената, която може да бъде купена; за успешната жена, която веднага бива наречена кучка и й се отнема женствеността; и въобще за condemnation.      

Валентина Траянова, I change everything, 2011


Тази звукова скулптура може да се прочете като отговор на вайръл видеото със Синтия Никсън “Be a lady they say”. Но всъщност въобще няма политически подтекст. Валентина Траянова работи главно с формата на думите и на звуците. Повторението на думата “промяна” е като хипноза за слушателя, който получава тласък да интерпретира свободно. Освен това гласът й звучи толкова съблазнително! Може би за пръв път пуска свободно този секси потенциал на гласа си. 

Боряна Петкова, Изплюй камъчето, 2021, видео


Темата за общуването, пресъздадено чрез може би болезнен пърформанс. Тя буквално дъвче любезните думи под формата на стъклени отливки от вътрешността на устната си кухина. Харесва ми как деформира думите и паралелно с това деформира и нежния, розов, клиширан образ на жената. И също подхвърля идеята за “непроницаемия сфинкс”, така както са заедно с друга работа в изложбата – Oedipus was a cheater, 2020 на Искра Благоева. Изнася и темата за емоциите и сдържаността – “няма никакъв проблем жената да страда, стига да страда красиво” they say.   

Мариела Гемишева, Автопортрет, 2008


Фрагмент от цикъл фотографии, направени като фотосесия. В тази работа Мариела Гемишева се поставя сама в позицията на обект на наблюдение. Пресъздава един изблик на агресия, насочен към съвсем невинна сватбена рокля, като буквално я съдира пред очите на фотографа и публиката. В този кадър тя е напълно покрита, като под бурка, с което агресията вече става заразителна и за тези, които гледат. Събужда съпреживяване. Ето това вече е чиста форма на “войнстващ феминизъм”, но същевременно поднесен много изтънчено. 

Искра Благоева и Даниела Радева, Поздрави от жените пънкарки за Секцията на жените художнички от Дружеството на жените с висше образование, 2021


Работа в две части – живопис и настоящият текст, като и двете са със споделено авторство. Само да вметнем, че това не са професионални експерименти тип “смяна на местата”, а опит за постигане на крайна степен на интимност в отношенията между художничка и кураторка.

Стела Василева, Царска свещ, 2021 и Вертикален фундамент, 2021


Никой досега не е коментирал усета за архитектура в някои рисунки и по-често в инсталации на Стела Василева. Тук инстинктът ѝ да “строи” става очевиден при съпоставянето на мекота и твърдост и чрез конструктивния проблем, който решава за да балансира стъкления прът. Подтекстът в работата ѝ на първо четене като че ли компрометира женствеността на изложбата със своята вертикална ориентация. Но ние в никакъв случай няма да признаем това, защото не искаме да си спомняме израза “мъжествена живопис”, употребяван като похвала към жените художнички през социализма от колегите им от другия пол. Изобразеното растение, известно като “Лопен”, “Овча опашка” или “Царска свещ”, има окосмено и неразклонено стъбло, а коренът му прониква дълбоко в почвата. Според народната медицина помага срещу дълъг списък телесни страдания, сред които е отбелязано и “дрезгав глас”.  

Симеон Симеонов, untitled, 2021

Виждам “женското” в повечето работи на Симеон Симеонов – чисто,  минималистично, бяло платно, бял силикон. За мен това е перфектната обобщаваща работа в изложбата. Качествата на автора са очевидни, най-вече за зрители с рафиниран вкус плюс сетивна нагласа за възприемане.

Александър Габровски, Memento Mori, поезия, 2021

"Back to white", пърформанс, 2021

Алекс е поет и художник, и така да се каже “The chosen one” в изложбата, като представител на едно съвсем ново поколение автори. Едно ново същество, а не “мъж” с цялата агресия на раменете на тази дума. Интелигентен, начетен, чувствителен и необременен с целия шит, който нас като жени ни занимава в тази изложба. Участва с мъдра и същевременно по детски чиста поезия. В неговия пърформанс тялото му ще бъде обект сред женските погледи. Ролята му е да подчертае противопоставянето между мъжко и женско като нелепо.

Искра Благоева и Даниела Радева