1/5

Объркана комуникация II: Постреализъм  - самостоятелна изложба на Георги Янков

Биография

 

Георги Янков е роден в София през 1964 година. Завършва Националната художествена академия, специалност „Плакат” през 1990 и пет години по-късно е поканен за асистент в същата специалност. От 2003 е доцент, а от 2010 професор по плакат в катедра „Плакат и визуална комуникация.” От януари 2020 е Ректор на Националната художествена академия.

Янков работи над двадесет години в рекламата и е автор е на много рекламни кампании и клипове. Той също се изявява се в различни области на визуалните изкуства – плакат, графичен дизайн, обект, инсталацията и други. Член на секция „Графичен дизайн” към СБХ. Съосновател и председател на New Vision International Group.

Участва в множество форуми за плакат, между които: Международно триенале на сценичния плакат – София; Международно биенале на хумора и сатирата – Габрово; Изложба по случай Деня на човешките права, Дворец на нациите – Женева; Изложба на българският плакат – Базел; Участва заедно с проф. Николай Младенов в проект „Поезия на стена” – посолство на Австрия в София. Други проекти включват: изложба „Право и справедливост” – Потсдам, Тунис, Мюнхен, Дюселдорф, Берлин, 2014, Културен институт, Лондон; Изложба „Обичам този филм”, Casa Del Cinema – Рим, So Independent – Ню Йорк. Съпътстваща програма на 56-тото Венецианско биенале, Imago Mundi: Map of the New Art, Luciano; Benetton Collection, фондация „Джорджо Чини” – Венеция 2015, Grayscale – Сърбия, Съвременен български хумористичен плакат – Австрия.

Носител е на редица награди за графичен дизайн и е имал седем самостоятелни изложби.

Георги Янков е добре познат на българската публика автор, който с изявите си през последните десетилетия неизменно излъчва в културното пространство най-различни визуални и семантични конструкции. С чиято неочакваност респектира. Може да се започне с това, че той е доказан майстор на плакатното изкуство и графичния дизайн. И този факт няма как да не дава трайни отражения върху всичко, което прави, включително и върху настоящата изложба, състояща се от картини, в най-класическия смисъл. Характерно за Янков е да “кръстосва” техниките и материалите и неслучайно имаше период, в който образността на неговите плакати идваше от фотографираната предметност на изградени от него сложни обекти и дори инсталации. Ще си позволя да напомня, че преди няколко години последната му изложба беше свързана с подчертаването на специфична материалност, като светлината и кинетиката трансформираха въздействието на метала, дървото, стъклото и използваните “готови предмети.”

В настоящата изложба Георги Янков е заложил на маслени платна в среден формат и решени еднакво като квадрати. В тях

1/6

отново наблюдаваме типичното за този автор балансиране по тънката граница между сериозното и шегата. Добър пример в тази посока е картината EXIsT, която, освен композиционно минимализирано произведение със сдържан колорит, представлява и игра на думи. Буквата S се е превърнала в хоризонтално поставена брава, чиято посока на натискане решава въпроса за съществуването или изхода от него. В работата “Храмът” носът на лодката се превръща в купол с кръст, а рибите в облаци, но може да се каже и обратното. Другаде умишлено е търсена закачка с прочутото отрицание на лулата на Рене Магрит, в “Това е лула, Рене,” както и в “Това не е акордеон.”

Пространствен акцент в галерията са работите, рисувани върху креватни табли, стоящи в граничната позиция между обекта и живописната повърхност. Една двоичност, характерна за така наречената нео-дада от средата на миналия век. И отново находчиво използвана от Георги Янков за целите на конкретната изложба в работи като “Батман,” “Черно-бяла телевизия” и “Бягство.” Това е изложба, която крие огромно богатство от значения, защото самата тя е нещо като хранилище на смисли и кръстопът за възможни инвенции.

 

Свилен Стефанов